История

На 23.10.1896 година в Кнежа се провежда учредително събрание, на което се основава Народнообразователно дружество „Борба”. Идеята е на учителите Димитър Атанасов, Иван Петков и Христо Диков. На 19.02.1897 година е приет първия указ на дружеството, а за помещение е нает дюкян. През 1925 година се започва строеж на нова сграда, който продължава 13 години и възлиза на стойност 3 500 000 лв. В основата на сградата е вградена бутилка, в която е поставено платно с имената на дарители във фонда на строежа.

Първото място по възраст и значение се пада на библиотеката. Още през втория месец след избирането му, читалищното настоятелство абонира дружеството за редица български и руски периодични издания. През 1904 година библиотеката притежава 338 тома- една внушителна за времето си цифра. В библиотечната читалня се изнасят народни четения, които разглеждат живототрептящи въпроси. През 1946 година е назначен първият щатен библиотекар. През 1960 година се извършва пълна реорганизация на читалищната библиотека.

Годината на създаването на читалището е и годината на първото „театро”, както са го наричали по онова време. От тогава до днес, с кратки прекъсвания, в читалището се развива активна театрална дейност. Няколко поколения самодейци преминават през читалищната сцена, за да създадат незабравими образи и спектакли.

От 1920 година води началото си организираната хорова дейност в читалището . Няколко внушителни любителски хорови състава радват хората в Кнежа през годините. През 1946 година в читалището е организирано обучение по цигулка, акордеон и китара, а по късно – и по пиано. В школата се записват повече от 100 деца.. През 1954 година е създаден първият танцов колектив.

За начало на организираната кинодейност в града се приема датата 9 ноември 1934 година, когато е прожектиран първият филм в читалищния салон. През 1952 година киното става държавна дейност, но въпреки това, през следващите 20 години прожекциите в читалищния салон продължават. През 1947 година Кнежа става първото радиофицирано селище в България със създаването на „малкото радио” в читалището. В началото са поставени улични високоговорители, а по-късно се появяват и домашните радиоточки.

Изложбената дейност и музейното дело също са приоритетни читалищни дейности по онова време. През 1943 година читалищното настоятелство взема решение да се закупят картини на известни художници и да се създаде картинна сбирка. През следващите 40 години читалището разгръща изложбена дейност под различни форми.

Музейната дейност датира от 1968 година. Започва с публикуването на поредица от исторически статии за миналото на селището. Година по-късно започва и конкретна събирателна дейност за оформяне на музейна сбирка. Днес в нея се съхраняват над 1500 експоната в основния и в спомагателните фондове, хиляди снимки и архивни материали.

От 2005 година, когато когато ръководството се поема от Искра Цанкова, секретар и Румен Бонински, председател, читалищните дейности са изведени на нови висоти. Читалищните формации се разширяват от 5 на 18, създаден е Център за диалог и информация, провеждат се образователни курсове, започва участието на читалищни формации в регионални, национални и международни конкурси и фестивали. Към момента в читалището функционират няколко самодейни състави и формации- три театрални формации, три танцови състава, три вокални групи, ансамбъл за народни песни и танци, рок група …… Към Школата по изкуства работят клас по пиано и клас по акордеон. Читалищната библиотека е с богат книжен фонд – 67 000 тома и работи с автоматизирана програма за обработка на фондовете. От 2010 година, с реализирането на проект „Глобални библиотеки“, в читалищната библиотека функционира модерна компютърна зала. Осигурен е свободен достъп до интернет, компютърно оборудване и периферна техника.

Естествен резултат от над стогодишна театрална традиция в града е Международен северен фестивал на аматьорските театри /МСФАТ/ „Звезден прах”, който се провежда ежегодно от 2008 година, реализира се с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“. Читалището, съвместно с Община Кнежа, е организатор и домакин на още една мащабна ежегодна проява - традиционния за населеното място Фестивал на царевицата, в рамките на който се провежда и Фолклорен песенен конкурс „Златна царевица“.